Всичко зпочна преди около 20 години. Един прекрасен следобед  реших да си подремна докато стомахът ми се опитваше с пълна сила да обработи поредното количество тежка, мазна, холестеролна, социалистическа храна, която бях поел. Навън припичаше приятно слънце, което влизаше в стаята, където се бях излегнал и осветявайки стените и мебелите ги правеше да изглеждат по-цветни и по-красиви.
Така наслаждавайки се на блаженството, аз постепенно се отпусках все повече и започнах да навлизам  в онзи божествен момент между дрямката и съня, за който много е изговорено, а в същото време все още нищо не е казано. Сякаш не съществува, но всеки знае, че го има...( по-късно научих, че това е един грандиозен портал между Духовното и Материалното измерение и въпреки, че всички минават многократно през него, малцина са обучените да остават там.)
В този момент се случи нещо много странно. Изведнъж бавно, но не грубо някаква плътна енергия проникна в главата ми и сякаш попи в мозъка ми, придобивайки мисловен еквивалент. Почти осезателно чух глас, който ме питаше нещо. Това, което ме изуми беше, че този глас не ми звучеше чуждо, а сякаш винаги го бях познавал.Това беше Онзи вътрешен Глас, който винаги е с нас и ни говори непрекъснато, но ние толкова сме свикнали с него, че даже не го осъзнаваме. И така озадачен аз се чух да задавам на себе си следния въпрос:
- Добре де, ами какво ако аз съм тук на тази земя, изпратен от някой друг свят за да свърша някаква определена задача и един ден се върна там и ми бъде потърсена сметка? Направо изумявам от факта че ще трябва да отговарям за това, че не съм свършил нещо, а в същото време аз и хабер си нямам даже какво е то...
Тази мисъл сякаш беше последвана от нещо като студен душ който ме обля и окончателно ме изкара от хубавата дрямка. Неможех да разбера какво става с мен . И друг път ми се беше случвало да си задавам въпроси, но този път беше нещо различно. Хем бях аз, хем не бях аз. Чувствах се неприятно, а пък и слънцето взе, че се измести точно в този момент, сякаш за да засили това ми състояние....

Е, казах си аз, ще обясня разбира се, че не съм знаел какво трабва да свърша и готово..... Ще ми повятват!

В този момент без да усетя бях започнал да визуализирам този Страшен съд и вече в ума ми мислите оживяха и се превърнаха в картини.

- Ами не съм знаел какво трябва да свърша, да така е ... Ъ-ъ, Вие защо не ми казахте.... не съм ви чул.

В това малко филмче аз се видях пред нещо като комисия и въпреки, че изваждах какви ли не трогателни доводи относно това коклко добро момче съм бил, как съм се старал да не върша грехове, как комунистите са виновни, че са ни лъгали толкова време, този ужасен въпрос „ Ти свърши ли това, за което те изпратихме?” Продължаваше да виси и да ме обезоръжава все повече . .........................................................................................................................................................................................

Днес след толкова години все още ми е трудно да обясня, дали тази случка беше контакт с извън земна цивилизация, дали е била някаква просъница, родена от следобедната дрямка и многото гледани филми...

Колкото повече време минава обаче все повече имам усещането, че тогава, в онзи следобед моето подсъзнание е активирало този процес в мислите ми, подавайки отчаяно сигнал към съвеста ми, желаейки да се разкрие в мен истинската ми същност. Защото колкото и да търсих аз не открих друг път към Успеха  и Щастието освен Пътя на нашата истинска Идентичност .

Този процес на търсене ме доведе до наши дни, където разбрах, че това което съм преживял не е просто сбор от случайни събития, а предпоставки и обстоятелства, назначени  за да ме провокират да търся правилните избори, а сбора от всички мои избори – това е ПЪТЯТ!!!

www.bgguru.com